Известният и свързан с Китай български учен и изобретател доц. д-р Стоян Гишин е сред наградените от българския президент Румен Радев преди дни за негови нови патенти и полезни модели в областта на акумулаторите и рециклиране метали през 2020 година, съобщи Радио Китай. Той работи съвместно с колегите си от Технологичния университет в гр. Нинбо. Ученият е вписан и в „Златната книга на българските изобретатели” със своите 29 изобретения. Заедно с китайските си колеги от гр. Нинбо той съдейства активно за създаването на Международна мрежа от академични институции в областта на висшето образование, научните изследвания и иновациите с представители на почти всички страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и Китай, както и Алианс (с център в Нинбо) на инженерните университети от Китай и страните от ЦИЕ. Специално за КМГ, проф. Стоян Гишин споделя впечатленията си от съвместното сътрудничество с колеги от КНР в областите, в които работи, като дава и някои конкретни примери.
В. Доц Гишин, моля разкажете повече за Вашата работа, за изобретенията и проектите, по които работите години наред и за които получихте най-високото признание от българския президент Румен Радев?
О. Същността на разработените от мен и екипът ми иновационни решения са свързани с електротехничките процеси при индустриалните електро-технологии за производството на различни акумулатори и батерии, зарядни устройства за електромобили, електрокари и други електрически превозни средства, електро-екстракция на метали от електролитни разтвори, оловни отпадъци от бракувани акумулатори. Иновациите, по които работим спестяват над 20% от потреблението на електроенергия, съкращават над два пъти времето за производство на акумулатори и значително ограничават въздействието върху природата. Досегашните изпитания, извършени съгласно EU и Китайския стандарт, показват, че стартерната способност и номиналният капацитет на различните елементи и стартерни акумулатори се повишават значимо.
В. Вие сте добре познат и работите съвместно с колегите си от Технологичния .университет в китайския град Нинбо. Разкажете моля повече за срещите и сътрудничеството с китайските си колеги.
О. От 2014 г. Техническият университет - София развива интензивно международно сътрудничество с Технологичния университет в гр. Нинбо (КНР), за което изключително много помогнаха проф. д-р Уан Бо /Wang Bo/ - сега Директор на CEEC Institute, и проф. дтн Христо Христов от ТУ-София. Благодарение на съвместните усилия на двата университета бе създадена международна мрежа от академични институции в областта на висшето образование, научните изследвания и иновациите с представители на почти всички страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и Китай. В рамките на тази Мрежа и изградените добри личностни контакти бяха проведени мащабни международни научни конференции, разработени бяха съвместни проекти, предложени множество идеи за иновации и публикувани и десетки научни статии. Разви се академичната мобилност на учени, студенти и докторанти. Беше учреден Алианс (с център в Нинбо) на инженерните университети от Китай и страните от ЦИЕ. Още в началото на ползотворното ни сътрудничество бях поканен от Технологичния университет в гр. Нинбо, , както и от някои китайски фирми да посетя страната и да се запозная с дейността им. По-късно нашите китайски домакини посетиха България и тогава продължихме запозналите в Нинбо дискусии и полезен обмен на информация. След положителните разговори в София и подписването на Специален лицензиран договор, отново разменихме посещения, по време на които лично аз успях да са запозная с много изпитания на технологии и демонстрации в заводи и фирми. По време на посещението проведохме открит Ректорски съвет, на който бях удостоен с почетното звание „Гостуващ професор”, като лично Ректорът на Технологичният университет в Нинбо ми връчи официално дипломата. По-късно посетих още няколко пъти Технологичния университет в гр. Нинбо , по време на които проведохме много срещи с водещи специалисти от различни водещи китайски компании. Защото Китай е ненадминат в областта на иновациите във всички области! Успях да посетя още три пъти различни заводи и китайски фирми, които проявяват интерес към всички инициативи, свързани с мегапроекта „Пътя на коприната”.
В. Какви са перспективите за сътрудничеството между България и Китай в областта на технологията и иновациите, в контекста на отношенията между Китай и страните от ЦИЕ?
О. Международната активност, която проявихме през последните няколко години, беше забелязана от Централното правителство на Китай и лично по инициатива на китайския Президент Си Дзинпин (изразена по време на Срещата на върха Китай-Централна и Източна Европа 2021 г., на 9 февруари 2021 г.) бе създадена и приета, като Платформа за сътрудничество и услуги в областта на иновациите, Изследователски център Китай-ЦИЕ. Изградена е вече и Международна иновационна мрежа за академичен обмен, която се насърчава от компетентните научни и технологични органи. Целта е да се обменят идеи и планове за патенти, иновации и развитие в редица ключови области на Китай и страните от ЦИЕ, а Изследователският център да обслужва съвместната работа между университети, изследователски институти и предприятия от бизнеса. Заедно с нашите китайски колеги бихме могли да постигнем много, защото Китай няма равен по иновационните технологии и проекти на бъдещето!
Вижте статията тук
24chasa.bg, 30.12.2021 г.
