Да се яви на конкурс по съзидателност и отзивчивост, за да спечели стипендия от 3000 лева на клуб Round table /кръглата маса/ и да я инвестира в новите си инженерни начинания. Това е пътят, избран от Светослава Георгиева – второкурсничка по специалността „Мехатроника“ в Техническия университет – филиал Пловдив. Част от стипендията ще отиде, за да направя копие на първата печатарска машина на Христо Г. Данов, казва Светослава Георгиева. Тя има силен интерес към създаването на книги – от печата, до лепенето и шиенето. Затова внимателно е проучила какви печатни машини сме ползвали в България през последните 100-120 години. „Открила“ е печатарската машина на Христо Г. Данов в едноименната къща музей в Пловдив.
„Отчитам, че не мога да направя 100-процентово копие на „американката“ на Христо Г. Данов, защото машината няма как да бъде разглобена, за да взема точните размери на всеки детайл. От музея ми дадоха идеята да начертая машината в обемен вариант /3D-формат/ и чрез принтер на направя малки машинки, които да са сувенири. По време на работата разбрах какъв човек е бил нашият възрожденец. Неговата идея „Образование за всички“ много ми допада, подкрепям я и ще я подкрепям чрез работата си.“ – обяснява второкурсничката от Техническия университет – филиал Пловдив.
Другата разработка в областта на мехатрониката, която Светослава Георгиева иска да довърши е да създаде умна самополиваща се саксия за цветя. Дотук тя е инвестирала собствени 150 евро за покупката на сензори, релета и платка от типа Arduino, която ще позволи на умната саксия да се самополива, когато почвата засъхне и цветето има нужда от вода. „Умната ми саксия все още не е довършена изцяло. Тя включва трите направления на мехатрониката. Все още не съм разработила корпуса на самата саксия. Той е важен, защото предопределя как в саксията ще влизат кабелите. Предстои да начертая модела на саксията и да я изработя с обемен принтер. Разходите ми дотук са 150 евро, но ще трябва да инвестирам още в прототипа си. Уточнявам, че ако умните саксии влизат в индустриално производство те няма да струват толкова, а по-малко. Инвестицията при мен е такава, защото аз не разполагах с никакви материали и почнах от нула. Частите закупих от Германия и при доставката нямаше как да получа само по една бройка от всеки необходим детайл. Моят прототип после може да се тества не само в една саксия, но в една оранжерия с цветя, където ефектът ще бъде многократно по-голям.“ – обяснява Светослава Георгиева.
Висшето си образование преуспяващата студентка започва в съвсем друга насока и в съвсем друг университет. Цели три години тя изучава лингвистика с информационни технологии в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. На трета година заминава на обмен в Техническия университет в Дрезден, Германия.
И точно там открива, че не лингвистиката, а мехатрониката е нейната наука. Подготвя се за изпитите в Техническия университет – филиал Пловдив и прегръща мечтата си – започва да учи инженерни науки. В момента момичето използва ваканцията между двата семестъра, за да направи стаж във фирма за роботите „Да Винчи“. Успоредно с това тя прави и дигитален близнак на помпена станция и трафопост. „Мисля, че е проект на бъдещето, от който имаме нужда и най-вероятно ще навлезе първо в индустрията, а после може би и в домовете ни. Сега анализирам и избирам програмите, които ще ползвам. Дигиталният близнак ще даде предимства на самите производства, както и за всички хора, защото всички ползваме услуги като електричество, вода, обратни води. На всички ни е неприятно, когато ни спре да кажем токът или водата, да не говорим, че фирмата търпи загуби, когато спре някоя машина. Идеята на 3D-близнакът е да може така да работи, че да знае седмица, преди да се счупи една машина, че тя ще се счупи. И какво точно в машината ще се счупи. И доколко са износени детайлите, така че дали им е дошло времето да се подменят.“ – обяснява същността на разработката си студентката от Техническия университет – филиал Пловдив.
Мечтата на Светослава Георгиева е да създава решения, които улесняват живота на хората по интелигентен, устойчив и щадящ природата начин. Нейното убеждение е, че технологиите трябва да служат на човека, без да вредят на околната среда. И вярва, че инженерството може да бъде съчетание от ефективност и грижа – за хората, животните и природата. Студентката в Техническия университет – филиал Пловдив е намерила свой личен начин да съчетава инженерната си практика с лични доброволчески инициативи: за женското здраве и благополучие, за помощи на деца без родители. „Сега участвам в кампанията „Плюшено мече“, която е отдадена на деца от дома в село Звъничево. Аз лично съм насочила помощта си към едно детенце в дом за деца с по-специални нужди. Подготвих му подарък за Коледа и даже го сглобихме, тъй като искаше дървен магазин. “ – каза Светослава Георгиева.
„Отчитам, че не мога да направя 100-процентово копие на „американката“ на Христо Г. Данов, защото машината няма как да бъде разглобена, за да взема точните размери на всеки детайл. От музея ми дадоха идеята да начертая машината в обемен вариант /3D-формат/ и чрез принтер на направя малки машинки, които да са сувенири. По време на работата разбрах какъв човек е бил нашият възрожденец. Неговата идея „Образование за всички“ много ми допада, подкрепям я и ще я подкрепям чрез работата си.“ – обяснява второкурсничката от Техническия университет – филиал Пловдив.
Другата разработка в областта на мехатрониката, която Светослава Георгиева иска да довърши е да създаде умна самополиваща се саксия за цветя. Дотук тя е инвестирала собствени 150 евро за покупката на сензори, релета и платка от типа Arduino, която ще позволи на умната саксия да се самополива, когато почвата засъхне и цветето има нужда от вода. „Умната ми саксия все още не е довършена изцяло. Тя включва трите направления на мехатрониката. Все още не съм разработила корпуса на самата саксия. Той е важен, защото предопределя как в саксията ще влизат кабелите. Предстои да начертая модела на саксията и да я изработя с обемен принтер. Разходите ми дотук са 150 евро, но ще трябва да инвестирам още в прототипа си. Уточнявам, че ако умните саксии влизат в индустриално производство те няма да струват толкова, а по-малко. Инвестицията при мен е такава, защото аз не разполагах с никакви материали и почнах от нула. Частите закупих от Германия и при доставката нямаше как да получа само по една бройка от всеки необходим детайл. Моят прототип после може да се тества не само в една саксия, но в една оранжерия с цветя, където ефектът ще бъде многократно по-голям.“ – обяснява Светослава Георгиева.
Висшето си образование преуспяващата студентка започва в съвсем друга насока и в съвсем друг университет. Цели три години тя изучава лингвистика с информационни технологии в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. На трета година заминава на обмен в Техническия университет в Дрезден, Германия.
И точно там открива, че не лингвистиката, а мехатрониката е нейната наука. Подготвя се за изпитите в Техническия университет – филиал Пловдив и прегръща мечтата си – започва да учи инженерни науки. В момента момичето използва ваканцията между двата семестъра, за да направи стаж във фирма за роботите „Да Винчи“. Успоредно с това тя прави и дигитален близнак на помпена станция и трафопост. „Мисля, че е проект на бъдещето, от който имаме нужда и най-вероятно ще навлезе първо в индустрията, а после може би и в домовете ни. Сега анализирам и избирам програмите, които ще ползвам. Дигиталният близнак ще даде предимства на самите производства, както и за всички хора, защото всички ползваме услуги като електричество, вода, обратни води. На всички ни е неприятно, когато ни спре да кажем токът или водата, да не говорим, че фирмата търпи загуби, когато спре някоя машина. Идеята на 3D-близнакът е да може така да работи, че да знае седмица, преди да се счупи една машина, че тя ще се счупи. И какво точно в машината ще се счупи. И доколко са износени детайлите, така че дали им е дошло времето да се подменят.“ – обяснява същността на разработката си студентката от Техническия университет – филиал Пловдив.
Мечтата на Светослава Георгиева е да създава решения, които улесняват живота на хората по интелигентен, устойчив и щадящ природата начин. Нейното убеждение е, че технологиите трябва да служат на човека, без да вредят на околната среда. И вярва, че инженерството може да бъде съчетание от ефективност и грижа – за хората, животните и природата. Студентката в Техническия университет – филиал Пловдив е намерила свой личен начин да съчетава инженерната си практика с лични доброволчески инициативи: за женското здраве и благополучие, за помощи на деца без родители. „Сега участвам в кампанията „Плюшено мече“, която е отдадена на деца от дома в село Звъничево. Аз лично съм насочила помощта си към едно детенце в дом за деца с по-специални нужди. Подготвих му подарък за Коледа и даже го сглобихме, тъй като искаше дървен магазин. “ – каза Светослава Георгиева.
pbnovini.com
